Целият натиск на перфектния дом върху теб – и защо е добре да оставите съдовете в мивката
Следобед е, прониква слънчева светлина от южните прозорци в дома ми и се разкрива директна гледка към апартаментите на съседите ми на север. Здравей, претъпкан градски живот. Тези достоen за снимка в Инстаграм момент, с малко слънчеви лъчи, които осветяват стената в хола ми само за няколко минути всеки ден, извеждат наяве една от най-дълбоките ми несигурности.
Защото без значение какви готини снимки на ремонтирани и декорирани всекидневни добавям в Pinterest, домът ми никога няма да е толкова перфектен
И в това няма нищо лошо.
„В интернет няма прах, нито грозни шнурове, които стърчат, нито напукана мазилка на стената. И все пак толкова много от нас (очевидно и аз) се вкопчваме в идеята, че домовете ни трябва да изглеждат по определен начин, като тези в интернет Виждаме перфектни домове навсякъде – в Instagram, в Pinterest. И това може би ни изкривява представата какво е едно нормално жилище.
Тези снимки на всекидневни със завеси в цвят капучино, които оформят гледки към спретнати градини в задния двор, тези ъгли за медитация и спорт, малки, сладки масички, с подредени отгоре перфектни малки списания, вързани с панделки през средата. След известно време започваме да вярваме, че домовете ни някак си са единствените, които изглеждат така, както изглеждат в действителност – разхвърляни, особено откакто сме хоум офис. Няма как да не извадиш одеалото за дивана, няма как да не оставиш кръгче от чаша върху малката кафеена масичка, няма как и да не оставиш някое петно от чипс или вино на този прословут диван.
Ако трябваше да се отбиете в апартамента ми точно тази секунда, ще бъдете посрещнати от купчина възглавници, които оставих на пода, защото моео куче обича да се сгуши в тях. Ще минете покрай купчина данъчни документи, разхвърляни на масата и една нешпаклована още стена.
Може би е добре да гледаме на домовете си без очаквания и без преценка. Може би, вместо да се подготвяме за разочарованието от мръсните чинии в мивката, да казваме малко благодаря, че те има всеки път, когато се приберем вкъщи.
