Да. Този текст показва тъмната страна на социалните мрежи сега във време на пандемия. По-лесно от всякога е да сте с красиво тяло и лице в социалните мрежи. Но убива ли това самочувствието ви в реалния свят? Как мислите?
Трябва ли да си сложа хиалурон в устните? Това е въпрос, който минава през ума на девойка почти всеки път, когато използва Инстаграм (т.е. до 24 часа седмично). “Честно казано харесвам си устните, но ако прекарам достатъчно дълго време в Инстаграм – в превъртане през филтрирани до съвършенство снимки на инфлуенсъри, знаменитости и обикновени хора, които познавам, които правят адски добрата снимка, много е изкушаващо да създам списък с неща, които бих могла да променя в себе си: по-сочни устни, да премахна луничките си, по-дебели вежди, по-висока скули, по-гладка кожа, списъкът продължава…….”
Тази всеизвестна спирала на перфектно АЗ в Инстаграм се усилва едва през 2020 г., тъй като времето пред екрана – както на всички останали – се е увеличило драстично. В ерата на социалното дистанциране предишните прости удоволствия, като пътуване, посещение на бар, посещение на концерти и други, спряха и имаме отдушник единствено в социалните мрежи.
„Времето на екрана“ вече е през цялото време
В свят, в който дори Zoom (програма за конферентни разговори) има опция „докосване на външния ми вид“, всички знаци сочат към зависимостта да сменяме изгледа на лицето си чрез филтри. Има добре установена връзка между използването на социалните мрежи и психологическите проблеми. Инстаграм е социална мрежа, свързана с тревожност и депресивни симптоми, но също така и с опасения, че не сте достатъчно добри, колкото другите, което води до по-ниско самочувствие в реалния живот. И сега, когато отделяме повече време на тези платформи, можем да предположим, че тези опасения не само са останали, но са се увеличили в света. Нарастващата пропаст между цифрово подобрения идеален Аз и действителния Аз създава изкривена реалност, че живеем повече онлайн и трябва да сме перфектни. А шансовете за развитие на психични проблеми и разстройства като депресия, тревожност, хранителни разстройства също се увеличават.
Това е пропаст, която поглъща най-вече несигурните жени в реалния живот
Не помага и фактът, че простото око е лековерно онлайн. Хората разпознават редактираните снимки само в 60 до 65 процента от случаите, докато 12 процента от снимките, маркирани с #nofilter, всъщност се филтрират, както е установено в едно проучване.
Редактирането на вашето изображение засилва негативното убеждение и потвърждава мисълта, че вашето естествено тяло не е приемливо или достатъчно добро. Това се нарича експозиционна терапия – ако приемете, че всяка ваша снимка не е достатъчно добра, то мозъкът ви се настройва за това и в реалния живот. Редактирайки снимките чрез програма и филтър вие се “лекувате” в единия случай от ниско самочувствие онлайн, но изграждате огромна пропаст между онлайн и офлайн..
Толкова свикваме да гледаме на външния си вид през обектив, че не виждаме какво всъщност е там.
Погледнете се в огледалото и опишете външния си вид, като потушите критичния глас в главата си – не казвайте „миглите ми са твърде къси“, а се фокусирайте върху това, че имате красиви очи, с които виждате перфектното си тяло.
